Създаването на образователна система в съвременните общества и държави е сложна задача и е нужно да бъде плод както на национална сигурност, така и на геополитическа, икономическа и стратегическа насоченост с хоризонт поне 50 години напред. Но категорично може да се твърди, тъй като е доказано емпирично, че реално, полезно и надграждащо образование има само там, където има държавност и суверенитет. Наличието или отсъствието на държавност и суверенитет определят хаотичното, свръхлиберално, разрушено или съответно стройното, класическо и ефективно образование сред подрастващите и младежите. Както при всяка система, така и при образователната, всяко залитане в крайности, носи вреда и на обучаваните, и на обучителите, респективно на семейството и цялата общност. България подобно на редица държави от бившия социалистически блок, десетилетия се опитваше да съхрани традициите на високо образование в средното и висшето училище, базирано на предходни десетилетия, но същевременно да либерализира и модернизира системата според изискванията на Западния свят, който междувременно се отказа от най-добрите си практики, за да тласне махалото в крайностите на кенсъл културата, диктатурата на консуматорството, забавленията и диктата на неграмотния, но с права индивид. Така се появиха поколения, които имат базовата подготовка да четат, пишат и разбират елементарни текстове, но са лишени от сериозни и дълбоки познания за света, традициите, науката, философията и същността на човека. Наличните технологии и вменената прекалена дигитализация на учебния процес, доведе до драматични и отчайващи резултати на некомпетентност и дълбочинна неграмотност зад привидното четене с разбиране.
Днес имаме разбита и неадекватна към света, реалността, икономиката и бъдещето образователна система. Но е обидно за всеки човек със средна интелигентност да се лъжем, че бихме могли да променим каквото и да е, докато все още наличната ни територия не постигне базов суверенитет и не върне елементарната държавност, която към момента липсва.