Нека помним, че в този съюз суверен е народът на всяка една страна членка, а не гротескната бюрокрация в Брюксел, която все по-настоятелно налага политиките си по изключително авторитарен и неприемлив начин! Подобен подход е абсолютно несъвместим с претенцията за демократичност.
Европейски съюз – какво ни е дал и какво ни е взел?
Изглежда е време да направим равносметка за развитието на страната ни откакто сме влезли в този съюз. Какво спечелихме/загубихме от така наречената либерализация на стоки, капиталови потоци и хора? Какъв е общият баланс от тези три потока след 17 години членство?
От известно време насам наблюдаваме политически партии популистки да заявяват, че те биха могли да предоговорят отделни точки от договора ни за членство. Но как точно да си представим предоговаряне на условията при този тежък бюрократизъм, който владее Брюксел? Как би успяло едно такова начинание, за колко време би било постигнато и възможно ли е изобщо подобно предоговаряне в наш интерес?
Това трябва да се запитаме ние, когато се знае, че до момента нито една страна, пожелала предоговаряне, не е постигнала исканото, а решенията на ЕК просто се налагат без оглед на интересите на отделните държави членки и без зачитане на всякаква целесъобразност.
-Ние сме “за” Европа на СУВЕРЕННИТЕ НАЦИОНАЛНИ ДЪРЖАВИ и икономически зони за свободна търговия, а не “за” превръщането на ЕС в една свръхцентрализирана, политико-икономическа и военна федерация. Само суверенните държави могат да защитават свободата на своите нации, да опазват тяхната идентичност, да съхраняват богатството на тяхната култура и да гарантират тяхната политическа, икономическа, социална и военна сигурност. Ние сме “против” концепцията „Европа на регионите, а не на националните държави”.
-Считаме, че е крайно време да се направи ревизия на членството ни в ЕС, като си дадем сметка какво точно спечелихме и какво загубихме. Трябва да осмислим какви всъщност са пропуснатите ползи от умишлено унищожената ни енергетика и затварянето на 4 ядрени блока, от осуетения строеж на АЕЦ „Белене” по изцяло политически и никакви други причини, от изгубените международни енергийни и стокови пазари, от разрушения производствен потенциал и почти унищоженото селско стопанство, за което главна причина е дискриминационното субсидиране на земеделието ни. Още по-важно е да оценим какви са последствията за икономиката и държавата ни от демографското ограбване, което се случва чрез постоянното изтичането на квалифицирани кадри и млади хора навън.
Как може да се направи количествена оценка от загубата на всичко това?!
-Намираме за нужно да се направи цялостна равносметка за реалния ефект от този съюз, след като 17 години членство в ЕС направи от България най-бедната държава членка, най-уязвима по отношение на енергийната бедност, с най-нисък БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност, с най-бързо изчезващо население, най-висока детска смъртност, най-кратка продължителност на живота!
Тази равносметка засяга въпросите как виждаме бъдещото си развитие, как очакваме да се намалят социално-икономическите разлики спрямо развитите държави членки в съюза, какъв би трябвало да е средният годишен догонващ растеж и колко десетилетия би продължило това догонване, при положение, че страната ни е в демографска криза, Европа е в стагнация, а ние продължаваме да сме предимно поддоставчик на суровини, на човешки ресурс и на изделия с ниска добавена стойност за развитите западноевропейски икономики.
-Европейският съюз вече не е съюз на взаимноизгодни търговски, икономически или културни връзки, а за нас той никога и не стана такъв. Той дори престана да бъде културно, политическо и финансово средище. ЕС отдавна вече не е интеграционна общност, защото една общност се крепи на общи интереси. Такива интереси, обаче, имаха само сформиралите го високоразвити държави, с икономическа и социална еднородност. България и останалите страни от Източна Европа бяха единствено използвани като средство за постигане на техните интереси, но не и на нашите.
Разликите между страните от ядрото и периферията, между северните и южните, между тези от Западна и другите, от Източна Европа, така и не можаха (или не бяха предвидени) да бъдат преодолени. Все по-задълбочаващите се икономически, политически и социални различия водят до още по-затруднено и практически почти невъзможно нормално функциониране на този съюз.
-ЕС вече представлява едно формирование, администрирано от посредствени и зависими “лидери” с компрометиран морал, лишени от дух и култура. Това е политико-икономически съюз, който все повече изземва суверенитета на отделните държави не само в политически и икономически аспект, но и в културно, здравно, образователно, медийно и военно отношение.
Но нека не забравяме, че определението „европейци” не се изчерпва с участието в един съюз, че Европа, това не е Европейският съюз, а между тях не трябва да се слага знак за равенство! Швейцария, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Монако – тези държави са европейски държави с висок стандарт на живот, въпреки че (или може би именно защото) са извън ЕС и са съумели да запазят независимостта си.
В момента ставаме свидетели на изключително значими, глобални промени. Изтокът се обединява и издига, а икономическите и финансови центрове се изместват към Азия. Образуват се нови съюзи, изграждат се нови дипломатически отношения. Формира се един нов многополюсен свят от Азия и Африка до Латинска Америка.
Сега е времето да мислим какво би могло да бъде нашето място в този нов свят, да би била България една суверенна, икономически, финансово и политически независима държава, при все още съхранения потенциал, знания и умения на народа ни, природните дадености на странати ни и изключително важното й географско местоположение.