Трябва да спасим децата, за да има страната ни бъдеще!
За 9 години (от 2013 до 2022 г.) населението ни е намаляло с 800 000 души, а през следващите 20 години се очаква да намалеем с повече от 30%, т.е. към 2050 година България ще бъде около 4,5 милиона, а по-голямата част от територията на страната ни ще се превърне в демографска пустиня! Ние сме най-бързо изчезващата нация в света – намаляваме с близо 100 хиляди годишно и имаме най-високата детска смъртност в ЕС!
Всички политики, които (не)води държавата намират пряко отражение в катастрофата, пред която сме изправени днес, а основните причини за настоящата ситуация са две – висока смъртност и миграция.
Съхраняването на нацията ни е най-важната задача през идните години, а тази криза, която вече се е превърнала в катастрофа не може да бъде овладяна бързо, тъй като дори да се предприемат активни мерки за справяне с проблема, то те ще дадат резултат едва след около 20 години. Т.е. ние вече безкрайно много сме закъснели!
Спасяването на народа ни и справянето с демографската катастрофа трябва да се превърне в национална кауза за спасение на децата, защото зад това се крие и осигуряването на подходяща среда за оформянето им като здравомислещи хора, личности, образование, възпитание и осигуряване на работа, втъкаването им в икономиката и в целия икономически и социален кръговрат на страната.
Растеж, развитие, устойчивост, дългосрочно планиране – всичко това ще се обезсмисли, ако нямаме нормални, здрави, образовани деца.
Ние трябва да направим диагноза на проблема, стигайки до корена му, да изградим стратегия, да предложим решение и това решение трябва да е със статут на национална доктрина за спасение на нацията, идните поколения и бъдещето на държавата ни. Обстоен анализ обаче не се прави, не се търси работещо решение, не се търси изход – удавени сме само в популизъм, безсмислени проекти и лозунги, а решение и път за развитие не се предлагат.
За да ни има, трябва да се създадат УСЛОВИЯ за създаване на многодетни семейства и за нормално отглеждане на деца – финансови, културни, социални, битови, здравни.
Демографска катастрофа не се решава с някакви нищожни увеличения на детски надбавки. Раждаемост не се вдига със социални помощи, а с ясно очертан план, дългосрочна стратегия, последователни действия, около които са се обединили всички, които действително са решили, че трябва да се реши този проблем и депопулацията и изчезването на нацията да бъдат спрени.
Създаването на благоприятни условия за отглеждане на деца – достатъчно места в детските градини и ясли, вдигане на жизнения стандарт и осигуряване на финансова стабилност и спокойствие, адекватен данъчно-осигурителен модел, добро и достъпно образование, както и спешно подобряване на здравната политика, която също има пряко отношение към демографския проблем (а такава в момента липсва), създаване на условия за хората да живеят нормално тук, а не да мигрират – това са основните посоки, в които трябва да се работи, ако искаме да обърнем процеса преди да е станало твърде късно.
Миграцията обезкървява страната! Но нима можем да виним тези, които търсят в странство по-добър живот, по-добра реализация и достойно възнаграждение за труда си? Една държавническа демографска политика би имала за основна цел да се справи със страховете на хората за бъдните дни и притесненията им за бъдещето и развитието на техните деца. Хората имат нужда не от празни обещания и популизъм, а да видят и почувстват, че имат бъдеще тук, в родната си страна, защото демографската криза е в пряка зависимост от усещането за стабилност и житейска перспектива.
Националният капитал на страната са хората! Без деца, без читаво и здраво население не може да има нито икономическо развитие и растеж, нито бъдеще за страната ни, а бъдните поколения не биха ни простили това престъпно бездействие.